На 14 февруари обикновено празнуваме един много приятен празник, свързан с виното, но през последните няколко години все по-популярно става датата да служи за трибуна на влюбените и техните красиви чувства.
Ето и малко история за Св.Валентин:
Историята на празника на влюбените, и на неговия патрон Св. Валентин е обгърната в мистерия. Но от стари времена, още в древните гръцки, римски и ранно-християнски традиции, февруари е бил известен като месец на любовта.
подаръци за свети валентин
В древногръцкият календар периодът между средата на януари и средата на февруари бил месецът на Гамелион, посветен на свещения брак между Зевс и Хера.
В античен Рим на 15 февруари се чествал празникът Луперкалия. Думата идва от Лупус, което значи вълк. Смята се, че празникът е свързан с легендарната вълчица, откърмила основателите на Рим - Ромул и Рем.
Жреците на култа Луперкалия – т.нар. луперции, се събирали в пещерата Луперкал, която свещената вълчица от легендата се предполагало, че е обитавала, и принасяли в жертва животни. Кръвта от жертвоприношенията след това бивала разпръсквана по улиците, за да донесе плодовитост и да пази вълците далече от селището.
Луперкалия бил местен римски фестивал. За него Плутарх пише, че е бил празнуван от овчарите. По време на този празник много от младите благородници и управници бягали голи през центровете на селищата, за смях и забава, и удряли минувачите със специални камшици. Жените от по-високите класи нарочно заставали на пътя им, и покорно като ученици в училище подавали ръцете си да бъдат ударени, заради поверието, че това помагало на бременните да родят по-лесно, а на яловите – да забременеят.
По-разпространеният фестивал на Юнона Фебруа, се чествал в средата на февруари. Обичаят бил да се пишат на листчета имената на мъже и жени, и всеки си изтеглял случаен партньор, след което всички вземали участие в угощения и сексуални игри. Ранните християни не приемали този фестивал.
В опит да го спрат, те опитали да преобразят „пиршеството на плътта” в романтичен ритуал. За съперник на Юнона Фебруа, църквата избрала Св. Валентин. Тъй като денят на смъртта му бил 14 февруари, можело лесно да се замени годишното празнуване на Луперкалия на 15-ти. Така папа Геласий I (492-496) забранил празника Луперкалия. Някои историци твърдят, че Сретение Господне (тогава празнуван на 14-ти февруари, но по-късно преместен на 2-ри), е бил обявен като негов заместител, но той вече е бил празнуван в Ерусалим още от 381 г. През 496 година папата обявил, че 14 феруари е денят на Свети Валентин.
Eдинственият проблем със Св. Валентин бил, че той бил непорочен младеж.
За да го направи по-привлекателен за романтичните любовници, църквата попроменила малко историята му. Няма писмени доказателства, защото всичко се е случило много отдавна, но има много легенди.Според една от тях, Валентин пренебрегнал заповедта на император Клавдий II, с която се забранявали женитбите сред римските войници. Хванат в нарушение, Валентин бил хвърлен в затвора и осъден на смърт за изпълнения на тайни сватбени церемонии. Докато бил в затвора, бъдещият светец излекувал дъщерята на тъмничаря от слепота. Бедното момиче се влюбило безумно във Валентин, но не могло да го спаси. Вечерта преди екзекуцията, лечителят успял да изпрати прощална бележка до любимата си, подписана „От твоят Валентин”.
подаръци за свети валентин
По-късно, въпреки усилията на църквата, Денят на Валентин все още наподобявал Луперкалия с това, че че мъже и жени, женени или не, се събирали да си изберат „валентин” – с написани на листчета имена, теглени на случаен принцип. Събраните така двойки си разменяли подаръци, а понякога и любовни обещания.
Този обичай с лотарийните листчета оцелял до 18 век. Постепенно обаче замрял, защото много мъже били недоволни от това, че трябвало да дават подаръци (понякога много скъпи за джоба им) на жени, които не са избрали сами. Така празникът постепенно донесъл свобода на всеки да избира свой собствен „валентин”, и останала само размяната на подаръци между влюбени двойки.
Пак в края на 18 век се появили и първите печатни картички-валентинки, декорирани с купидончета и сърчица. В ранните десетилетия на 19 век това бил най-популярния начин да се направи признание в любов. Миниатюрни произведения на изкуството, картичките обикновено били ръчно рисувани и богато декорирани с коприна, панделки, пера и златно фолио.
